Преди време имах мечта. Една от най-съкровените ми, от детството...
От началото на съзнателния ми живот винаги съм искала да правя нещата с други. Вероятно съм най-типичният представител на зодия Козирог, за който астролозите дават определение в едно изречение – „Аз действам/правя.”.
Е, винаги съм си представяла да правя нещата с другите и затова и мечтата ми беше да намеря хора, с които да създадем идеалния тийм и да строим кули, светове и магистрали заедно... :)
Козирогът обаче е странен вид. Колкото принадлежи и се движи със стадото, толкова можеш да го намериш самостоятелно или с друг да катери остри баири. При подобни мисли веднага си припомням късометражно филмче от времето, когато неделя вечер беше най-скучното ми време, тъй като редом с родителите си прекарвахме вечерите пред синия екран с Кеворк Кеворкян. В очакване на розовата пантера, Чоко и Боко или друга 3-5 минутна анимация...
Та навярно затова, че козирогът е странен вид и след Христова възраст мечтата ми си оставаше мечта доскоро.
Съдбата е странна жена. Не бих казала, че само ни наобикаля, защото в един ден ни поставя в обстоятелства, в които ни поднася мечтаното. Не открих идеалния тийм. Съдбата ми предложи много повече. Създадох го.
И това ме прави двойно по-щастлива и благодарна на шанса да видя в себе си не „черната овца”, да бъда благодарна, че ме сблъска с невероятни млади хора.
Тия дни многократно се замислям, че вече няма какво да дам на екипа си и като един добър учител е редно да ги пусна да следват те своите мечти и се питам дали отново Съдбата не ми дава нов урок, като ме провокира да помисля дали призванието на преподавател не е било определеното ми.
Но знам, че със сигурност не е.
Защото Козирогът е странен вид. И както във филмчето на „Всяка неделя” след една цел се качва на друго планина. Е кофти, че след това се намира в беля и орелът го грабва точно на върха – но животът е такъв, цикъл от върхове и спадове. Да се радваме, че има планини като Родопите, чиито била трудно можеш да изброиш. :)
Но мисълта ми е друга.
Учителят е не просто преподавател...
Знаете ли историята на тревненските слънца?
Когато в Даскаловата къща – и името на дома сякаш не е случайно - майстор и калфа се състезават кой по-хубава дърворезба ще сътвори... И след шест месеца грейват в две съседни стаи, невидели един от друг, два окачени тавана – две слънца преплели своите топли дървени лъчи.
Едва ли има по-добър пример за креативност от образа на учителя-майстор – предал знанията си и обучил на уменията си друг, продължаващ да създава и да дава воля на творческия си дух да надгражда.
Бих живяла, не бих се изгубила в Трявна!
А многопластовата дърворезба на тревнеските майстори е една вселена.




Взимам си нещо от Мугур, защото е точно на място... Благодаря,

Източник: http://rumitassew.blogspot.com/feeds/posts/default